на Ал. Геров
Стаята полека потъмнява,
става тъмно като във гора.
Синеокото момче оставя
своята игра.
И привлечено от смътен тропот,
от далечен тропот на коли,
спира пред големия прозорец;
пролетният дъжд вали.
Въздухът трепери, лястовици
режат като ножици дъжда
и вървят по електрическите жици
капчици вода.
Малкото момче във здрача слуша
как расте градинската трева
и растат на неговите устни
някакви слова.
И самò то почва да говори
с лястовиците, със вечерта,
със помръкналите кръгозори,
с бога и света.
1930 г.
Атанас Далчев, Съченения в два тома, т.1., из Ангелът на Шартър, Български писател, София, 1984
Няма коментари:
Публикуване на коментар