Без да питам

Говоря, без да питам слуша ли ме някой.

Уж себе си разказвам,

а измислям...

Така пред дъжд небето си мечтае

чрез облаците – и само си вярва.

Звездите си рисуват йероглифи.

И в багри се превръща светлината.

А въздухът безгрижно си подсвирква

по юлските полета и прехласнат

от звуците изтръгва пеперуди.

Кой както може

себе си разказва.

Иван Методиев, Прости сетива, Народна младеж, София, 1980

Закъсняло време

Всичко трябва навреме да се направи: навреме

да се родиш – нито миг по-късно, нито миг по-рано.

Не го ли сториш, рискуваш с много неща да се разминеш,

целият да се покриеш с рани.

Всичко трябва навреме да се направи: навреме

да се любиш, навреме да мразиш – нито миг по-късно,

нито миг по-рано.

Не го ли сториш целият се покриваш с рани.

Всичко трябва да се направи навреме, дори

навреме да си отидеш нито миг по-късно,

нито миг по-рано.

Не го ли сториш, целият се покриваш с рани.

Мехмед Мереджан (1939-2011), преписано от някъде на лист хартия, доколкото си спомням, беше от някаква антология на ромски поети. В каталога на Народна не я намирам, но намерих, че това стихотворение е излизало в "Словото днес" (2008) и в "Зорница" (Списание за литература, изкуство и публицистика, издание на писателите от Габровска област, 2001), според интернет автора има две книги: "Оправдание" (2007) и "Спомен за утре"(1999), според сайта http://opravdanie.atspace.com/stihosbirki.htm стихотворението е от стихосбирката "Оправдание". В текста от http://opravdanie.atspace.com/stihosbirki.htm стихотворението е от четири строфи, като трета строфа е: "Всичко трябва навреме да се направи, дори навреме да се сбогуваш с Другия, който е до тебе, след туй да започнеш отначало - нито миг по-късно, нито миг по-рано... Не го ли сториш, целият се покриваш с рани." На сайта не личи графично как е тя е подредена.