Не съм ти връщал стихове, дори и слаби.
Бях винаги
в очакване, докато бегло
ти ми оставяше
по някоя загадка,
без да попиташ
кой ми позволява
да вадя
вътрешната свобода на показ?
Когато подир
дъжд те нямаше, тогава
бях в чиста
загуба, защото знаех:
светът е
по-добър, отколкото е всъщност.
Николай
Кънчев, Със слънце на сърцето, Георги
Бакалов, 1989
