Не се сърди, че си различен,
че не приличаш на околните.
Ти виждаш, че децата тичат
и гледат бягащите облаци.
Обичай вятъра водата -
върви, свири и пей с дъжда.
И през безкрая на света
танцувай сам във здрачината.
Очите ти ще гледат синьото,
огромно, хубаво небе...
И в тая весела пустиня
ще се зараждат цветове...
Ще заживееш със вселената
и дървесата ще цъфтят -
тъй както хората растат
и се променят континентите.
А в зрялата си възраст сам
ще слезнеш кротко между хората
и с прости думи ще говориш
за веселите небеса.
Александър Вутимски
Не съм затворен кръг, изд. Христо Г. Данов, 1983
