неделя, 25 юни 2017 г.

Без да питам

Говоря, без да питам слуша ли ме някой.
Уж себе си разказвам,
а измислям...

Така пред дъжд небето си мечтае
чрез облаците – и само си вярва.

Звездите си рисуват йероглифи.
И в багри се превръща светлината.

А въздухът безгрижно си подсвирква
по юлските полета и прехласнат
от звуците изтръгва пеперуди.

Кой както може
себе си разказва.


Иван Методиев, Прости сетива, Народна младеж, София, 1980

неделя, 19 март 2017 г.

Закъсняло време

Всичко трябва навреме да се направи: навреме
да се родиш – нито миг по-късно, нито миг по-рано.
Не го ли сториш, рискуваш с много неща да се разминеш,
целият да се покриеш с рани.

Всичко трябва навреме да се направи: навреме
да се любиш, навреме да мразиш – нито миг по-късно,
нито миг по-рано.
Не го ли сториш целият се покриваш с рани.

Всичко трябва да се направи навреме, дори
навреме да си отидеш нито миг по-късно,
нито миг по-рано.
Не го ли сториш, целият се покриваш с рани.



Мехмед Мереджан (1939-2011), преписано от някъде на лист хартия, доколкото си спомням, беше от някаква антология на ромски поети. В каталога на Народна не я намирам, но намерих, че това стихотворение е излизало в "Словото днес" (2008) и в "Зорница" (Списание за литература, изкуство и публицистика, издание на писателите от Габровска област, 2001), според интернет автора има две книги: "Оправдание" (2007) и "Спомен за утре"(1999), според сайта http://opravdanie.atspace.com/stihosbirki.htm стихотворението е от стихосбирката "Оправдание". В текста от http://opravdanie.atspace.com/stihosbirki.htm стихотворението е от четири строфи, като трета строфа е: "Всичко трябва навреме да се направи, дори навреме да се сбогуваш с Другия, който е до тебе, след туй да започнеш отначало - нито миг по-късно, нито миг по-рано... Не го ли сториш, целият се покриваш с рани." На сайта не личи графично как е тя е подредена.