неделя, 25 юни 2017 г.

Без да питам

Говоря, без да питам слуша ли ме някой.
Уж себе си разказвам,
а измислям...

Така пред дъжд небето си мечтае
чрез облаците – и само си вярва.

Звездите си рисуват йероглифи.
И в багри се превръща светлината.

А въздухът безгрижно си подсвирква
по юлските полета и прехласнат
от звуците изтръгва пеперуди.

Кой както може
себе си разказва.


Иван Методиев, Прости сетива, Народна младеж, София, 1980

Няма коментари:

Публикуване на коментар