Говоря, без
да питам слуша ли ме някой.
Уж себе си
разказвам,
а измислям...
Така пред
дъжд небето си мечтае
чрез облаците
– и само си вярва.
Звездите си
рисуват йероглифи.
И в багри се
превръща светлината.
А въздухът
безгрижно си подсвирква
по юлските
полета и прехласнат
от звуците
изтръгва пеперуди.
Кой както
може
себе си
разказва.
Иван Методиев,
Прости сетива, Народна младеж, София,
1980
Няма коментари:
Публикуване на коментар