неделя, 19 март 2017 г.

Закъсняло време

Всичко трябва навреме да се направи: навреме
да се родиш – нито миг по-късно, нито миг по-рано.
Не го ли сториш, рискуваш с много неща да се разминеш,
целият да се покриеш с рани.

Всичко трябва навреме да се направи: навреме
да се любиш, навреме да мразиш – нито миг по-късно,
нито миг по-рано.
Не го ли сториш целият се покриваш с рани.

Всичко трябва да се направи навреме, дори
навреме да си отидеш нито миг по-късно,
нито миг по-рано.
Не го ли сториш, целият се покриваш с рани.



Мехмед Мереджан (1939-2011), преписано от някъде на лист хартия, доколкото си спомням, беше от някаква антология на ромски поети. В каталога на Народна не я намирам, но намерих, че това стихотворение е излизало в "Словото днес" (2008) и в "Зорница" (Списание за литература, изкуство и публицистика, издание на писателите от Габровска област, 2001), според интернет автора има две книги: "Оправдание" (2007) и "Спомен за утре"(1999), според сайта http://opravdanie.atspace.com/stihosbirki.htm стихотворението е от стихосбирката "Оправдание". В текста от http://opravdanie.atspace.com/stihosbirki.htm стихотворението е от четири строфи, като трета строфа е: "Всичко трябва навреме да се направи, дори навреме да се сбогуваш с Другия, който е до тебе, след туй да започнеш отначало - нито миг по-късно, нито миг по-рано... Не го ли сториш, целият се покриваш с рани." На сайта не личи графично как е тя е подредена.