събота, 13 август 2016 г.

Мълчание

Не помня думите ти -
помня твоето мълчание
и стаята, запълнена
със наши мисли.

Не помня образа ти -
губят се чертите
в паметта ми,
но помня как усещах,
че си тук,
в широкото кресло,
зад теб - прозореца,
веригата на Стара планина,
високото небе
и облаче, което плува...

Ти пръв попита:
- Що мълчиш? -
Отвърнах ти:
- Аз не мълча! -
Погледна ме, усмихна се
и заревото от стъклата
обля лицата ни със светлина!
Мълчание.
Препълнено мълчание
с любов, и нежност и доверие!

Да бяхме цял живот един до друг
мълчали заедно,
не биха думите посмяли
да ни разделят...

Дора Габе, Светът е тайна, Български писател, София, 1982