четвъртък, 22 септември 2016 г.

Всекидневие

Денят спокойно си вървеше
по облаци от кадифе.
Детето кубчета редеше.
Вареше майка ти кафе.

Сърцата на пчели и котки,
на птици, незаклани днес,
в гърдите им туптяха кротко...
Аз гледах всичко с интерес.

Ти френски учеше спокойно.
В миг моя поглед улови...
И все пак нищо няма стойност
само по себе си, уви!

Александър Геров, Златни пантофки, Варна, Държавно издателство-Варна, 1966