На И. Р.
Дали понякога думите значат повече
от човека, който ги казва?
Дали този, който мълчи,
мисли с думи от злато?
Дали хората, които много говорят,
казват всичко?
Зная една дума и я пазя за себе си,
с нея ще платя на Оная,
когато ме вземе.
Но с какво да платя на Живота,
освен с още Живот?
Калина Ковачева, Малките жестове на внимание, ИК Пламък, 2004
вторник, 28 юни 2016 г.
понеделник, 27 юни 2016 г.
Улицата
Вървя по тая тиха улица,
която ме познава по-добре от всички,
когато съм те чакал
под сенките на дебнещите ме дървета
и образът ти се вселяваше
във образа на всички хора
минаващи край мен.
Дори сега
когато вече не минаваш,
изпитвам чувството,
че малко преди мен
току-що твоя образ е преминал
и улицата е усмихната и ведра
от твойте пресни стъпки.
Георги Мицков
Отчаян пешеходецо, Изд. Петко & Пенчо Славейкови, 2002
която ме познава по-добре от всички,
когато съм те чакал
под сенките на дебнещите ме дървета
и образът ти се вселяваше
във образа на всички хора
минаващи край мен.
Дори сега
когато вече не минаваш,
изпитвам чувството,
че малко преди мен
току-що твоя образ е преминал
и улицата е усмихната и ведра
от твойте пресни стъпки.
Георги Мицков
Отчаян пешеходецо, Изд. Петко & Пенчо Славейкови, 2002
Абонамент за:
Публикации (Atom)