Улицата

Вървя по тая тиха улица,
която ме познава по-добре от всички,
когато съм те чакал
под сенките на дебнещите ме дървета
и образът ти се вселяваше
във образа на всички хора
минаващи край мен.
Дори сега
когато вече не минаваш,
изпитвам чувството,
че малко преди мен
току-що твоя образ е преминал
и улицата е усмихната и ведра
от твойте пресни стъпки.

Георги Мицков
Отчаян пешеходецо, Изд. Петко & Пенчо Славейкови, 2002