сряда, 24 април 2019 г.

Поезия


Не съм ти връщал стихове, дори и слаби.
Бях винаги в очакване, докато бегло
ти ми оставяше по някоя загадка,
без да попиташ кой ми позволява
да вадя вътрешната свобода на показ?
Когато подир дъжд те нямаше, тогава
бях в чиста загуба, защото знаех:
светът е по-добър, отколкото е всъщност.

Николай Кънчев, Със слънце на сърцето, Георги Бакалов, 1989

Няма коментари:

Публикуване на коментар