Дали

На И. Р.

Дали понякога думите значат повече
от човека, който ги казва?
Дали този, който мълчи,
мисли с думи от злато?
Дали хората, които много говорят,
казват всичко?
Зная една дума и я пазя за себе си,
с нея ще платя на Оная,
когато ме вземе.
Но с какво да платя на Живота,
освен с още Живот?

Калина Ковачева, Малките жестове на внимание, ИК Пламък, 2004

Улицата

Вървя по тая тиха улица,
която ме познава по-добре от всички,
когато съм те чакал
под сенките на дебнещите ме дървета
и образът ти се вселяваше
във образа на всички хора
минаващи край мен.
Дори сега
когато вече не минаваш,
изпитвам чувството,
че малко преди мен
току-що твоя образ е преминал
и улицата е усмихната и ведра
от твойте пресни стъпки.

Георги Мицков
Отчаян пешеходецо, Изд. Петко & Пенчо Славейкови, 2002

Само болката

От всички,
от всички човешки владения
само болката
е лична
и неприкосновена.

Малина Томова, Стигмати, ИК Иван Вазов,1994

ВЕСЕЛИ НЕБЕСА

Не се сърди, че си различен,
че не приличаш на околните.
Ти виждаш, че децата тичат
и гледат бягащите облаци.

Обичай вятъра водата -
върви, свири и пей с дъжда.
И през безкрая на света
танцувай сам във здрачината.

Очите ти ще гледат синьото,
огромно, хубаво небе...
И в тая весела пустиня
ще се зараждат цветове...

Ще заживееш със вселената
и дървесата ще цъфтят -
тъй както хората растат
и се променят континентите.

А в зрялата си възраст сам
ще слезнеш кротко между хората
и с прости думи ще говориш
за веселите небеса.

Александър Вутимски
Не съм затворен кръг, изд. Христо Г. Данов, 1983